Всеки ценител на качествения роман без съмнение ще постави и “Мъртвите сибирски полета” в категорията на любимите си книги. Тази творба принадлежи към онези отдавна вече недостижими по висота на стила романи, от които всички ние се учим в хода на целия си живот на култура, въображение и нравственост. Тя носи в себе си специфичния дух на отличителния писател, както и морално обуславящите послания на цяла една епоха – тази на класическата литература.
В “Мъртвите сибирски полета” има всичко, което един читател би могъл да пожелае. По аналогия може да се сравни с романите на Дюма-баща, но Виктор фон Фалк стига дори още по-далеч, защото в един роман от едва два тома заплита още повече личности и ситуации. Размахът на въображението му е голям, вследствие на което читателят още от първата страница незабавно потъва в сюжета.
Истински вълнуващото е, че всички герои са свързани помежду си и всички се срещат едни с друг. Действието на всеки един от тях води след себе си последици за друг. Логиката на събитията е много здрава, но същевременно безкрайно изненадваща. Често пъти се случват много неочаквани неща или пък авторът прави завой, който изглежда много чуден, но всъщност е жизнено необходим на романа. Последният от своя страна прилича на едно математическо уравнение, в което пътищата за достигането на крайния отговор представляват един облечен в изключителна творческа логика сюжетен хаос.
Стилът на книгата е чудесен, формата е предимно диалогична. Но най-хубавото от всичко в нея са самите герои и техните характери. Всеки един от тях притежава и добра, и лоша страна. Някои от персонажите са откровени злодеи без нищо положително в тях (на моменти вършат и изричат дори отблъскващо зловещи неща), но няма нито един, който да е само добър. Малки или големи провиненията им съществуват, при това често тези провинения са наранявали/ощетявали не един човек, а дори и най-близките. Възхитителното у романа обаче е фактът, че героите на фон Фалк са изключително нравствено пластични, тъй като всички те след извършването на своето лошо дело на живота проумяват колко е грешно то и се променят към по-добро, дори превръщат в мисия на живота си своето изкупление посредством извършване на добри дела, ако получат втори шанс. Някои са принудени неведнъж да вървят против съвестта и човещината, но това в повечето пъти е продиктувано от (понякога криворазбрани) подбуди като например дълг, чест, семейна принадлежност. Често онеправданите от един получават помощ и подкрепа от друг, при това продиктувана от общочовешките нравствени добродетели като съжаление, любов, благодарност, богобоязливост. Малките действия и незначителната помощ често водят след себе си огромни, съдбоносни промени. Това е и веруюто в книгата: “Този, който живее, има надежда да поправи грешката си, а който умре – никога!”.
Като фикция романът няма общо с действителността, макар и някои от главните действащи лица да са реални общественополитически фигури. Глупаво би било обаче да се изисква от който и да е роман да бъде исторически точен, освен ако не е биографичен. При все това Михаил Бакунин от романа е изключително харизматична и привлекателна личност, към която всички (независимо приятели или врагове) изпитват огромно възхищение. В книгата никъде не се споменават идеологии, нито колективистичният анархизъм на прототипа Михаил Бакунин съществува като понятие. В нея единствено иде реч за хора от двете страни на барикадата, които се борят за справедливостта, каквато те я разбират, както и за собственото си оцеляване. Терористичната групировка “Народна воля” – реалната организация, която на 13.III.1871 г. осъществява убийството на Александър II, също не се упоменава. Освен това авторът не разсъждава нито върху политическото, нито върху философското значение на думата “нихилист”.
Любопитно впечатление прави един епизод, който прилича на откровено плагиатство, един момент, който е от легендарните на романа “Граф Монте Кристо”. Това обаче не може да се твърди със сигурност.
“Мъртвите сибирски полета” е от любимите книги, за които съжаляваме, че вече сме прочели, а не ни предстои тепърва да прочетем. Тя дава надеждата, че доброто ще победи на всяка цена и че независимо от всичко в последна сметка всеки получава онова, което заслужава – или възмездие, или присъда.
"Все туй копнение въ духътъ" 