Често най-драматичните сюжети в литературата се пораждат от суровите реалности на живота, независимо дали става дума за борба за оцеляване, препитание или любовна история. Проблемите от ежедневието представляват благодатна основа, от която даровитият писател съумява да създаде впечатляваща творба, която да се превърне в обичан роман на своето време, както и отвъд него.
Това се отнася за “Далече от безумната тълпа” на Томас Харди, писател, който е сред класиците на викторианския реализъм. В този роман основен е мотивът за извоюваното право на щастие в рамките на пасторалната, но несигурна действителност, достигнато след редица катастрофални преживявания.
В главната роля е своенравната Ба́тшеба Евърдийн, силно, независимо, но и особено противоречиво момиче, с липса на житейски опит, както и с липса на въображение, но с големи амбиции. Всъщност тя е изключително земна, но с наивни до глупост детински страсти. Удивително е как леконравно се забавлява с чувствата на по-зрелите от нея мъже, а същевременно единствената безумна авантюра в живота ѝ приключва трагично.
Батшеба е съвестен управител на ферма, но постъпва изключително лекомислено, при това неведнъж. И макар ръководната ѝ позиция да ѝ отрежда най-високото място в йерархията, силната ѝ воля на господарка отстъпва пред нейната крехка, рафинирана женственост, която мечтае да бъде “опитомена”.
В “Далече от безумната тълпа” липсват философски умозаключения, вместо това Харди използва случките от действителността като разказвачи на историята си, без изкуствено да вменява дълбокомислие и нравствена изтънченост на героите си. Те са напълно естествени в своята провинциална микросфера, в която основният приоритет са грижата за добитъка и графикът на фермерската работа. Харди обаче показва на читателя, че именно тази наглед проста насъщност е благодатната почва, върху която покълват достойните човешки добродетели като вярност, преданост, любов и взаимопомощ.
Авторът много добре изобразява случващото се в душата на Батшеба, която неуспешно лавира между двама мъже, избирайки трети. Нейното самочувствие отстъпва пред пропастите на коловоза, в който се опитват да я поставят всичките мъже в живота ѝ, макар и самата тя да не го осъзнава. Ронливото ѝ високо самочувствие се оказва само небрежно наметнат воал, който първият по-силен полъх на вятъра отвява надалеч.
Обаче това не я прави неприятна, дори напротив – човек неминуемо се възхищава от усилията ѝ да преуспее в това, с което се занимава. За разлика от нея обаче, Гейбриъл Оук изглежда латентен, твърде плах и сдържан, а господин Болдууд – натрапчиво импулсивен. И двамата обаче търпят промени в хода на разказа и тези промени са продиктувани от един общ стимул – Батшеба и любовта към нея.
Изключително интересно е каква свобода дава Харди на своята героиня. Тя е неограничена, има власт, управлява със замах, позволено ѝ е да бъде дейна и да действа във време, в което жените все още са статично заключени при децата пред домашното огнище. При това всички мъже ѝ се възхищават и тази нейна буйна натура още повече ги привлича. Тя е своеобразният преход към модерната и независима жена, която има привилегията да воюва за собственото си щастие, като по своя воля направлява събитията в живота си, без някой да я лишава от полагащото ѝ се право на собствен избор.
“Далече от безумната тълпа” е роман, построен върху случайностите или по-скоро от прищевките на съдбата (и тези на Батшеба). Фриволността съжителства по наглед недействителен, но много продуктивен начин с постоянството, а привидното дружелюбие – с любовта, но и с измамата (в зависимост от героя, който го проявява). Самата Батшеба се променя из основи, а метаморфозите на сержант Трой също правят силно впечатление.
Героите на Харди са многопластови, а под привидното си тесногръдие крият неподозирани дори за самите тях особени свойства, продукт преди всичко на тяхната среда – изгубеното благосъстояние, изолираната ферма, войнишкия живот. В центъра на тази вихрена плътска и душевна емоционалност е Батшеба, която на два пъти отблъсква искреното, но твърде скучно щастие в името на една пламенна лудост с неочакван край.
Самият писател класифицира “Далече от безумната тълпа” сред своите “романи за характери и обстоятелства”. Всички герои в романа са силни характери по своему – едни стоически издържат превратното падение от богатство към бедност, други грабят ненаситно от удоволствията на живота, трети разцъфват в желание за живот сред необузданата възбуда от мечтите си. С други думи, всички те представляват напълно реалното битие на едни съвсем обикновени хора от действителността, каквито всъщност са. Те са много повече истински хора, отколкото плод на нечие въображение. И ако не се бе случило нещастието с Гейбриъл, той никога нямаше да срещне Батшеба; ако Батшеба не бе решила да се пошегува, никога нямаше да се срещне отблизо с Болдууд; ако Трой не се бе изгубил и (вероятно умишлено) сблъскал с Батшеба, двамата никога нямаше да се запознаят.
Томас Харди е известен като песимист, който, въпреки своя хуманизъм и възхищение от моралната и физическа сила на хората, често поставя героите си в мъчителни ситуации. В случая обаче “Далече от безумната тълпа”, за разлика от останалите му романи, има щастлив край и така идиличната обстановка на английското село е в пълна хармония с финала на повествованието. Въпреки това все пак авторът е останал верен на своя стил и участта на някои от героите е трогателно тъжна. В крайна сметка изводът е един – докато всеки един от нас се бори с живота, както сам може, каквото е писано, това ще се случи.
"Все туй копнение въ духътъ" 